ДЕКЛАРАЦИЯ СРЕЩУ АНТИИМПЕРИАЛИЗМА
Антиимпериализмът е една от основните политики на Партията на радикалната левица. Борбата срещу империализма не е само въпрос на ценности или външна политика; тя изисква цялостно разбиране на противоречията в света на неолибералния финансов капитализъм. Империализмът не е просто външнополитически въпрос, а световна система, която влияе на всички аспекти на живота – от цената на хляба и позицията на работниците в обществото до освободителните борби на потиснатите групи.
Империализмът, като най-високата фаза на капитализма, навлезе в етап на еднополюсност след края на Студената война. Поражението на силите на Оста през Втората световна война положи основите на международния ред, в който живеем и до днес. Тогава старият ред на имперско разделение на света чрез колонии започна да се разпада, и се появи новият свят на Организацията на обединените нации; свят на суверенни държави, основани на принципа на самоопределението, но все пак разделен между капиталистическия център и неговата периферия. Падането на Съветския съюз и истинския социализъм в Европа премахна последната сила, която можеше да се противопостави на жестокостта на финансовия капитал и неговите съюзници – военната машина на НАТО и „независимите“ „международни“ – в действителност имперски – финансови институции на капиталистическия център, като Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка.
Т.нар. „развити страни“, страните от капиталистическия център, формират единно цяло, което държи най-голямата концентрация на капитал и контролира международните институции. Извън този център другите държави съществуват в състояние на финансова и технологична зависимост от „развитите“ страни, а техните природни и човешки ресурси непрекъснато се поглъщат от този център. Това глобално неравенство, дори надминава неравенствата, съществуващи в териториите на самите държави, и го подсилва, дори може да се каже.че пряко го създава. Водещата държава на капиталистическия център са Съединените американски щати, които – чрез проекция на своята военна и политическа сила в чужбина – налагат и поддържат тази система, с подкрепата на другите държави от „първия свят“.
След Студената война империализмът се проявява както в икономическата, така и във военната сфера. От една страна, чрез наложени структурни реформи, „шокова терапия“, приватизация,спестяване; от друга, чрез директни военни операции. Като социалистическа партия, ние разпознаваме централната роля на империализма в разрушаването на икономиката и лишаването на работническата класа в нашата страна, както и в други държави от периферията на капитализма; и считаме антиимпериализма за неразделна част от нашата борба за по-справедливо общество.
През десетилетията на преход към неолиберален капитализъм, нашата индустрия беше разрушена и разпродадена, и стотици хиляди работни места бяха унищожени в грабежа на приватизацията. Законодателството за труд и жилища беше „реформирано“, с прякото участие на американски и европейски „партньори“, в рамката за общество на евтина и лишена от права работна ръка, която трябва да живее в пълна липса на екзистенциална сигурност; общество, което няма ресурси да отхвърли какъвто и да е вид експлоатация. Държавата и населението бяха доведени до ръба на дългово робство, и всеки заем от МВФ или Световната банка идва с нови приватизации, нови разпродажби на обществени ресурси и нови съкращения на публичните услуги.
Този преход – преход към все по-голяма бедност – не е, както и в другите държави, резултат от липса на компетентност или някакъв въображаем провал в „менталитета“ на населението. Това е резултат от престъпното сътрудничество между неолибералното правителство и неговите западни лидери, които го вдъхновяват, предоставят „решения“ и осигуряват логистична, финансова и идеологическа подкрепа в неговата постоянна атака срещу условията на труд и екзистенциалната сигурност на народа.
Същевременно, има огромен натиск – отвън и отвътре – Сърбия ритуално да се откаже от последните остатъци от неангажираност и суверенитет. Трябва да се противопоставим на опитите на империалистическия блок да въвлече Сърбия в своите проекти и хибридни войни. С опасната ескалация на глобалната ситуация през последните години, това стана наложително. Всички антиимпериалистически и антивоенни сили в Сърбия трябва да заемат позиция, за да предотвратят въвличането на нашата страна в следващата студена война – и може би и в следващата световна война.
Източникът на тези глобални ескалации е икономическият възход на Китай, който поставя под въпрос настоящото разпределение на властта и поради това империалистическите сили сега открито разглеждат борбата срещу Китай и неговите съюзници като стратегически приоритет. Затова сме свидетели на все по-голяма концентрация на военна мощ в Европа и Тихия океан, завръщане на авторитарната атмосфера от ерата на Студената война, разпад на демокрацията, завръщане на цензурата и преследвания срещу предполагаемите агенти на това „зловредно влияние“.
Империалистическите сили често злоупотребяват с различни прогресивни социални каузи, като борбата за правата на жените, правата на ЛГБТ+ или екологичните борби, за да оправдаят своите военни интервенции, преврати и недемократични смени на режими по целия свят. Използвайки този факт, различни десни партии и организации се прикриват зад фалшив „антиимпериализъм“ и го използват, за да разпространяват революционни идеи и насаждат насилие срещу потиснатите и малцинствата. Описвайки всички прогресивни каузи като продукт на западния империализъм, те – вместо да се борят срещу неолибералната система, която твърдят, че се противопоставят – подкрепят същата тази система и служат като нейни пазачи, атакувайки тези части на обществото, които системата най-силно потиска. Това особено се забелязва в дясната расистка реторика срещу мигрантите и във възмутителните практики, чрез които те се разкриват като слуги на най-суровата страна на империализма – идеята за „бяла християнска Европа“.
Затова днес е по-важно от всякога да се обърнем към наследството на Движение на не съюзените държави, да се борим срещу разделението на света на блокове, което империята иска да ни наложи, и да настояваме за правото на държави като Сърбия сами да избират своя път на развитие.
Смърт на империализма – свобода за народите!
Приета на Конгреса на Партията на радикалната левица, 18.12.2022 г., Белград.
